На Емир му съобщават, че бащата на Ефсун е пристигнал и иска да се срещне с него. Той изобщо не беше готов за такава среща. Щом мъжът се срещна с Емир, той му каза, че това е мимолетна лъжа. Но има за това дълбока причина. Той вече няма за какво да говори с Ефсун. Ефсун, хващайки Емир за ръка, казва, че много дълго е мислила и осъзнала, че не може да остане.
Емир пита, наистина ли е готова да тръгне след месец? Според Ефсун, няма нищо, което да я задържа. Емир погледна в очите на Ефсун и й напомни, че има и това е той! Ефсун сама добре знае това, защото Емир е точно човекът, който винаги може да й вдигне настроението, независимо от ситуацията. Вечерта Ефсун приготвя за Емир супа.
Отношенията между Емир и Ефсун се развиват по най-добрия начин, но само той разбира, че тя се нуждае от време, за да вземе сериозни решения. Ефсун добре знае, че не може да изостави този, когото обича и цени. Но всичко това й е твърде сложно. Затова, оставайки насаме със себе си, тя започва горчиво да плаче и се опитва да разбере какво да прави по-нататък? Остава съвсем малко време, докато бъде разкрита най-голямата тайна, която може радикално да повлияе на всеки от героите…