Елиф отива при Миран и през сълзи го уверява, че скоро Реян ще узнае истината и ще се върне при него…
Есма отива пред конака на Шадоулу, където се среща със Зехра.
Есма дава на Зехра писмото на Дилшах до Хазар и й казва, че с него съпругът й ще успее да изчисти името си и ще може да спаси дъщеря си и… сина си.
Есма признава на Зехра, че Миран е син на Хазар…
В конака на Асланбей Азизе уверява Миран, че ще направи всичко възможно да върне Реян.
В това време Реян пристига в конака и извиква името на Миран. Младежът веднага слиза при любимата си, която държи подписан документа за развод в ръцете си…
Реян е решена да намери писмото до баща си, за да докаже невинността му пред Миран и Азизе.
Зехра е съсипана след признанието на Есма. Прочита писмото на Дилшах до съпруга й, в което тя му признава, че имат син, и се свлича безпомощна на земята.
Елиф се запътва към конака на Шадоулу, решена да говори с Реян и да й разкрие истината. По път обаче се засича с Есма, която успява да я разубеди.
Гьонюл настоява да научи от Азизе какво е съдържанието на въпросното писмо. Старата обаче се оттегля в стаята си безмълвна.
Азизе е силно разтревожена, убедена, че някой иска да й навреди.
Зехра се досеща, че писмото, дадено й от Есма, е същото, което Хазар е търсил след като е излязъл от кома.
Зехра се раздира от съмнения дали съпругът й е знаел истината и дали я е лъгал през цялото време.
Султан разбира, че Елиф е излизала от конака, и й се нахвърля. Девойката признава на леля си, че е искала да каже истината на Реян.
Султан принуждава Елиф да мълчи, иначе ще рискува живота на Миран.