Фатих Гюхан: "Бора трябваше да се появи само за 20 епизода в "Не ме оставяй"

Фатих Гюхан е един от успешните млади актьори от последния период.

Нашумява със сериала „Не ме оставяй“, където играе Бора. Красивият актьор, играл и в театъра, бе аплодиран за ролята си в сериала – амбициозен герой, който прави всичко, за да постигне целите си. Преди това е играл в „Прости ми“, а сега участва в амбициозния проект на TRT1 „Al Sancak“.

– Разкажи ни малко за себе си…
– Роден съм през 1993 г. в Ушак. Бях пакостливо дете, чийто ум не спираше да създава проблеми още от началното училище. Бях в онази забавна банда, за която винаги казват, че е умна, но не работи и която пречи на провеждането на урока. Момчето, от което се оплакваха.

– Как започна актьорското ти приключение?
– Първата ми поява на сцената беше през тези години. Имитирах музиканта Баръш Манчо в края на годината на едно представление. Бях на 9-10 г. Аплодираха ме бурно. От този ден нататък всички в училище започнаха да ме разпознават като момчето, което имитира Баръш Манчо. Единствените области, от които се интересувах и имах успех в училище, бяха представленията и пиесите в края на годината. Мисля, че поех цялата тази любов върху себе си като дете, бях очарован. Бях като щатен артист на училището. Така продължи до гимназията. Умът ми беше изцяло в играта. Създадохме аматьорска театрална група с мои приятели, с които се запознах в общинския театър през гимназиалните си години, а след това снимахме късометражни филми и играехме театрални постановки в Ушак. Вече бях решил какво искам и започнах академичното си образование в катедрата по актьорско майсторство, Факултета по изящни изкуства, в университета „Сюлейман Демирел“. Години наред ходех на училище, за да играя игри, където ми беше скучно и не бях много ентусиазиран, а сега просто трябваше да играеш, за да си успешен ученик. Ставаш успешен, докато играеш, всичките ти приятели около теб са там, за да играят точно като теб, винаги съм се чувствал късметлия в това отношение, винаги съм бил там, където исках да бъда. Извън училище създадохме частен театър с приятелите ми и играхме много пиеси.

– Кога започна професионалната ти кариера?
– Кариерата ми започна през последната година в университета. Играх Джихан в телевизионния сериал „Прости ми“. Имаше история от двадесет епизода. Промених малко този герой и публиката го хареса, стана възхитителен герой. Записите бяха в Анкара, университетът – в Испарта, винаги бях на път. След приключването на историята се появява образът на Бора за новия сериал на същата продуцентска компания „Не ме оставяй“, който също беше планиран да продължи двадесет епизода. Бора беше герой, който можем да наречем „лош персонаж“, който не е възможно да се хареса много на публиката, но преди всичко харесах ролята си, намерих правилните страни от негова гледна точка и мисля, че това се видя от публиката. Не мога да не благодаря на нашите сценаристи, работихме в пълна хармония от началото до края, те видяха много бързо всички маневри, които направих в сценария, и се опитах да отговоря бързо на техните искания. Нашите режисьори ме оставиха да го играя възможно най-свободно и се появи история с над 550 серии. Сериалът ни вървеше успешно 4 сезона.

– Уморително ли е, че сериалът е ежедневна драма?
– Опитваме се да произвеждаме 275 минути седмично, което изисква работа с много интензивно темпо поради структурата на ежедневните сериали. Това обаче създава трудности с времето. Но има екип, който върши тази работа в хармония и години наред, бързо преодоляваме трудностите. Никога не мога да кажа, че съм уморен, напротив, с натрупването на опит апетитът ми за игра се увеличава.

– Всичко, за което Бора мисли, е да постигне целите си и да има всичко, което иска и за което мечтае. Как оценяваш това мислене?
– Това е добра възможност за актьора, всъщност един персонаж, който не можем да предвидим какво ще направи, увлича публиката след себе си. Опасна роля за мен, която изисква постоянно внимание и допълнителни грижи. Това, към което се стремя, е постоянно да бдя над образа, който играя, да се справям с причините за действията му. Умът и логиката на Бора служат на неговите страсти. Това прави дори любовта му вредна. Изграждам историята му върху човек, израснал в сиропиталище, далеч от чистата майчина любов. Има много тъжна страна за мен. Можем да сме свидетели на раздразнението, причинено от липсата на любов във всички области на живота. Бора е един от тях.

– Какви отзиви получаваше за образа на Бора?

– От първия ден чета всички коментари на публиката в социалните мрежи и всички съобщения, които са ми изпращали, и много ме интересува отзвукът на работата ми сред публиката. Публиката обича Бора въпреки всичко, защото вярва в историята му, да, не одобрява това, което прави, но му вярва и понякога му съчувства. Доволен съм от обратната връзка, която получих. По принцип има много хора, които ми казват на улицата „Много си зле“, така изведнъж и не знам какво да кажа в този момент, честно казано, прилича повече на комедия в тези моменти. Някой, когото не познавах, изведнъж се приближава до мен. Той казва защо си толкова лош и естествено аз съм човек, който казва, че лошите сценаристи пишат по този начин. Радвам се, че публиката е искрена, че може да сподели чувствата си. Бих искал да благодаря на нашите зрители за непрестанния им интерес през четирите сезона.

– Имаш интензивно работно темпо, можеш ли да отделиш време за себе си? Какво правиш извън снимачната площадка?

– На снимачната площадка съм шест дни в седмицата. Имам тренировъчна програма по бокс-фитнес-кросфит пет дни в седмицата преди или след снимачната площадка. Добре ми се отразява да отида в студиото и да се изпотя след сета, да сложа ръкавиците, да пусна музиката и тогава да се изпотя. В бокса повечето от движенията се оформят според движенията на противника. Отваряш всичките си сетива и оставаш в момента, движиш се с висока концентрация, оставяш тялото да служи на ума, играеш в хармония и бам! Трябва да правиш много повторения, за да се превърнат движенията ти в рефлекси. Всъщност тези аспекти са подобни на момента на изпълнение на актьора. Репетицията е много важна във всяка работа. Освен това ходя на уроци по танци. Също и пиша, като терапия е за мен. Има една поговорка, че да правиш това, което обичаш, не е работа дори за ден. Хубаво е, че от малък не съм работил нито ден. Не се уморявам, напротив, с натрупването на опит и узряването си мисля за ролите, които мога да играя. Гледането на филми и четенето са дейности, които ме отпускат, а в свободното ми време има много филми и книги.