След като Енвер напуска стаята, Сарп се събужда и пита Хатидже дали сънува. Състоянието на Хатидже се влошава и сърцето ѝ спира.
Ширин, която се готви да влезе при майка си, е спряна. Двамата с Енвер виждат как Жале тича към стаята на Хатидже.
Енвер си спомня разговора си с жена си, в който тя му казва, че едва ли ще напусне болницата и иска той да се грижи за Ширин.
Въпреки опитите на лекарите, Хатидже умира. Сарп поглежда към нея със сълзи на очи.
Ширин е сигурна, че нещо лошо се случва, и си спомня думите на Нисан и Дорук, че всеки път щом майка им не е добре, те извършват добрини.
Ширин се затичва и влиза в стаята Бахар. Започва да я моли да ѝ прости за всичко сторено и че Сарп обича само Бахар.
Бахар е объркана от думите ѝ, защото не знае нищо за инцидента. Мисли си, че отново е болна.
Жале отива при Бахар, Енвер и Ширин и им съобщава за смъртта на Хатидже. Ширин е покосена, а Енвер си представя, че Хатидже е до него.
Нисан, Дорук и Джейда са в стаята на Ариф. Изведнъж Ширин нахлува и с крясъци обвинява Ариф за кончината на Хатидже.
Нисан осъзнава какво се случва, а Дорук е сигурен, че майките не умират.
Джейда прегръща Ширин и се разплаква. Отвежда я при Бахар, а Ширин ляга до сестра си.
Пъръл погребва Суат.