Алберто и Ванеса се срещат случайно с Марина.
Ванеса се представя като годеницата на Алберто и й казва, че Бето й е говорил много за нея.
Насаме Марина упреква момчето, че я е целунал и е скрил истината за годежа си.
Алберто й казва, че тази целувка е била грешка, а тя го пита дали е било от жал.
Алберто казва, че не я съжалява. Марина не иска да слуша обясненията му и да се заинмава с него.
Исауро изисква от Дамяна да забрани на Марина да се вижда с Алберто, защото ще я накара да страда.
Дамяна му напомня, че няма право да решава съдбата на Марина, която си прекарва страхотно с младежа.
Той й напомня, че е спасил живота на Марина.
Луис иска Маргарито да разбере дали Алберто и Паулино са се сбили.
Лино признава на баща си, че е така.
Луис казва на Пруденсия, че ако Паулино е ударил Алберто, той и цялото му семейство ще напуснат имението.
Паулино утешава Марина, която страда от първото си любовно разочарование.
Пруденсия научава от Луис, че Марина се е промъкнала отново в земята им, за да се срещне с Алберто.
Тя не е съгласна с мнението на съпруга си, че момичето умишлено използва слепотата си, за да хване сина им.
Марина казва на Дамяна, че е била измамена от Алберто.
Тя е смятала, че той изпитва искрена привързаност към нея, но се оказа, че има годеница.
Тя споменава и неприятната среща с Луис, който я изгонил от ранчото си и казал, че не е добре дошла там.
Алберто признава на баща си, че Паулино го е ударил, но твърди, че си го е заслужил.
Луис признава, че е изгонил Марина от имението. Алберто го моли да не я наранява повече.
Луис го кара да не търси повече Марина.
Дамяна дава обеците на Марина.
Паулино u Йоланда остават в имението, благодарение на ходатайството на Алберто.
Ванеса иска да знае за какво са се сбили Алберто и Паулино, но Бето няма намерение да й дава обяснения.
Дамяна подозира, че ревността на Исауро произлиза от несподелената му любов към Марина. Решава, че при това положение не трябва да ги посещава повече. Той се опитва да я убеди, че е движен единствено от загриженост за съдбата им.
Марина казва на Исауро, че Дамяна не е истинската й майка и че обеците с аквамарин, които има, са от майка й Еулалия.
Исауро започва да си прави изводи и започва да се интересува повече от произхода на Марина.
Ангустиас намеква на Пруденсия, че Алберто е хлътнал по Марина, въпреки че самият той не е наясно с това.
Тя подчертава, че лицето му сияе всеки път, когато я спомене.
Паулино се извинява на Алберто, но Бето му казва, че вината е негова. Той обяснява на Лино, че се е впечатлил от Марина, но след като я целунал, е искал да се отдалечи от нея, за да не я нарани.
Луис предупреждава Пруденсия и Ангустиас, че ако Марина отново се появи, той ще се превърне в дявол.