30 български думи, които от мъжки станаха в женски род

Богатството на българския език, влиянието на разнообразието от диалекти, различните пътища, по които чужди думи навлизат в езика, водят до наличието на български думи, които са едновременно и от мъжки, и от женски род. Кои точно са тези думи е важен въпрос, тъй като немалко от спряганите за български думи с два рода се оказват само с един, като употребата на другия е грешка, повлияна от диалектите или породена от недобро познаване и владеене на езика.

Така в съвременния език не са изключение български думи, определянето на рода на които създава затруднения, както и български думи с два рода – мъжки и женски, пише Актуално.

Български думи, които са едновременно от  мъжки и от женски род

В българския език има нелични съществителни имена с вариращ род, за които се говори преди около век от Петър Калканджиев в първата научна граматика, издадена през 1936 година. Наречени  са от него двородни. Подобна вариация в рода не е честа и засяга малък брой български думи, като още в онези години, учените, които са я наименували, обсъждали и проучвали са се опитали да ѝ дадат име, което да отразя двоякостта на подобен рядък случай на вариация в рода.

Когато казваме рядък случай, следва да уточним, че подобни български думи, които са едновременно от мъжки и женски род са едва 30-тина, като за причина да са с два рода в съвременния език най-често се сочи фактът, че в старобългарския език са били в мъжки род, а днес се използват в женски, като по този начин остават с два рода.

Ако ви е любопитно кои са тези думи, но не успявате да се досетите, вижте най-често употребяваните и днес сред тях: тел, вар, зоб, кал, гной, лой, пот, смет, стръв, пепел, жар, вечер, смрад, глъч, младеж, гад, газ, прах, пустош, тор, грис, мебел, летопис, промисъл, папрат. При тези съществителни има два рода, но и в двата част от думите запазват своето значение и то е едно и също, не се променя, докато други от посочените български думи имат различно значение в различните родове – тоест явява се разлика в значението в  женски и в мъжки род.

Еднакво е например значението на думата гной и в мъжки, и в женски род, но има сред посочените български думи с два рода и съществителните имена с вариращ род, при които значението се променя с промяната на рода. Примери са това са думите прах, жар, газ, гад, младеж, мебел. Прахът и прахта – в мъжки и женски род значението според речника е различно, като същото може да се проследи и за другите споменати тук думи.

Множествено число на български думи с два рода

Интересна е и липсата на множествено число при някои от тези думи с два рода в женския им род, докато в мъжки род множествено число се употребява. Добре е да се знае и че сред тези думи има такива, които изобщо нямат множествено число нито в мъжки, нито в женски род като грис например. Нека разгледаме някои примери. Според речника на БАН думата гной има вариращ род: гной, гнойта и гной, гноя, гноеве, гноища. Във всички тези форми значението е едно също, еднакво както за женски род на думата – гнойта, така и за мъжки род – гноя.

Подобна е и ситуацията с думата тел, която в речника на БАН е сочена като дума, която може да се употребява и в мъжки, и в женски род, като значението остава едно и също. Ако разгледаме тези две думи в женски род – гнойта и телта – ще видим, че в този им род те нямат множествено число. Множествено число обаче имат в мъжки род.

Някои от думите са едновременно и събирателни съществителни, и сочат единични предмети. Погледнете думата мебел, за да разберете по-добре какво точно имаме предвид, или думата младеж, която в женски род – младежта – е събирателно съществително за всички млади хора, докато в мъжки род – младежът – е със значение на едно лице –младо момче.

В различните диалекти се наблюдава още по-голямо богатство по отношение на думите с два рода, докато броят на думите с два рода в съвременния книжовен български език е значително по-малък – 30-тина. Всички те обаче са част от богатството на езика ни, неговите странности и това, което го прави толкова уникален, благозвучен и труден за изучаване от чужденци.